Квантова информация в нервната система
- Детайли
- Категория: Новини
- Публикувана на Четвъртък, 03 Февруари 2022 22:00
- Написана от Danko Georgiev
- Посещения: 534
Ние съществуваме във Вселената и по този начин се подчиняваме на нейните физични закони, каквито и да са те. Класическата физика обаче описва детерминиран по часовников механизъм свят, който не е в състояние да побере съзнателни преживявания имащи причинно-следствена роля в света. Това води до непреодолими проблеми с теорията за еволюцията, включвайки липса на обяснение как съзнанието може да бъде толерирано от естествения подбор. За щастие квантовата механика представя коренно различна картина на физичния свят, в който същината на реалността е изтъкана от квантови амплитуди на вероятността за потенциални физични събития, чието действително възникване се решава недетерминирано от присъщата склонност на квантовите системи да произвеждат определен физичен резултат при измерване. Това осигурява плодородна почва за физическо моделиране на съзнанието поради дихотомия между това което съществува под формата на квантови състояния и това което може да се наблюдава под формата на квантови наблюдаеми величини.
В новата ни статия публикувана в Symmetry, ние използваме уравнението на Шрьодингер, заедно с връзката на Планк-Айнщайн между енергия и честота, за да определим подходящия квантов динамичен времеви мащаб на съзнателните процеси. Освен това, с помощта на прост примерен модел с два кюбита илюстрираме важността на ненулевия Хамилтониан на взаимодействието за генериране на квантово заплитане и проява на видими корелации между различните наблюдаеми резултати от квантовите измервания. Използвайки количествена мярка на заплитане, базирана на разлагането на Шмит, ние показваме, че квантовата динамика, управлявана само от вътрешни Хамилтониани за отделните квантови подсистеми, запазва квантовата кохерентност на разделими начални квантови състояния, но елиминира възможността за всякакво взаимодействие и квантово заплитане. Наличието на ненулев Хамилтониан на взаимодействието обаче позволява декохерентност на отделните квантови подсистеми, заедно с тяхното взаимно взаимодействие и квантово заплитане. Представените резултати показват, че квантовата кохерентност на отделните подсистеми не може да се използва за когнитивно свързване, тъй като това е физически механизъм, който води до разделяемост и невзаимодействие. За разлика от това, квантовите взаимодействия заедно със свързаната с тях декохерентност на отделни подсистеми са от съществено значение за динамичните промени в квантовото заплитане на съставния квантов вектор на състоянието и проявяването на корелации между различни наблюдаеми резултати. Така, бързите времеви скали на декохеренция могат да подпомогнат когнитивното свързване чрез квантово заплитане на обширни невронни мрежи в мозъчната кора.
