Вътрешният свят на съзнанието

Човешкото съзнание е изградено от вътрешни, интимни, субективни, съзнателни преживявания от първо лице, които не могат да бъдат измерени с физически устройства или наблюдавани от външна, обективна, обществена гледна точка от трето лице. Качественият, феноменален характер на съзнателните преживявания (квалия) също е некомуникабилен и не може да бъде предаден на други хора под формата на послание, съставено от класически битове информация. За разлика от това, мозъкът е наблюдаем, а фактите за неговата анатомия и физиология могат да бъдат споделяни с трети лица.

В новата ни статия, публикувана в BioSystems, ние изследвахме вътрешния свят на съзнанието от гледна точка на класическата и квантовата физика. Тъй като в класическия свят всичко физическо е наблюдаемо (може да бъде наблюдавано и измерено) и комуникабилно (може да бъде предадено чрез думи), е непосилно да се обясни как емпирически ненаблюдаемо, некомуникабилно съзнание би могло да има някакви физически субстрати, като неврони, съставени от биохимични молекули, вода и електролити. Предизвикателствата, с които се сблъсква класическата физика, са илюстрирани от редица мисловни експерименти, включително наличието на обърнати преживявания, аргумента на Витгенщайн за частния език, съзнанието като бръмбар в кутия, и аргумента на Джаксън за знанието. Тези мисловни експерименти обаче не доказват, че нашето съзнание е нефизично и нашите интроспективни съзнателни преживявания са ненадеждни. Принципите на класическата физика са заменени от съвременната квантова физика, която съдържа два коренно различни типа от физични обекти: ненаблюдаеми квантови вектори на състоянието, които определят какво физически съществува, и квантови оператори (наблюдаеми), които определят какво физически може да се наблюдава. Идентифицирането на съзнанието с ненаблюдаемата квантова информация, съдържаща се в квантовите физични състояния на мозъка, позволява прилагането на квантово информационни теореми за разрешаването на възможни парадокси, създадени от вътрешната неприкосновеност на съзнателните преживявания, и обяснява как наблюдаваният мозък е конструиран от достъпни битове на класическа информация, които са ограничени от теоремата на Холево и извлечени от физически съществуващия квантов мозък при измерването му с физически устройства.