Квантови склонности и свободна воля

Способността на съзнателните агенти да правят истински избор измежду бъдещи алтернативи е предпоставка за наличието на морална отговорност. Детерминизмът, който обхваща класическата физика, обаче забранява наличието на свободна воля, подкопава основите на етиката и изключва каквото и да е количествено определяне на личните пристрастия. За да разрешим тази дилема, ние използваме характерния индетерминизъм на квантовата физика и формулираме физично обоснована мярка за количеството свободна воля, проявено от пирамидните невронални мрежи в мозъчната кора.

В новата ни статия, публикувана в Biosystems, ние показваме, че вътрешните пристрастия в квантовите склонности за реализирането на алтернативни физически резултати осигуряват различно количество свободна воля, която може да бъде измерена чрез средно очакваните битове информация получени от научаването на действителния избор на действие, направен от нервната система. Например, невроналните електрически възбуждения предизвикват детерминирано освобождаване на синаптични везикули в синапсите на сензорните или соматомоторните пътища, без да се проявява свободна воля. В кортикалните синапси обаче освобождаването на везикули се задейства недетерминирано с вероятност от 0,35 за всяко едно електрично възбуждане. Това дава на мозъчната кора, с нейните над 100 трилиона синапси, количество свободна воля надвишаващо 96 терабайта в секунда. Въпреки че детерминирано предаване на сензорната или соматомоторната информация осигурява надеждна адаптация на животните към тяхната физическа среда, непредсказуемостта на поведенческите реакции, инициирани от решения, взети от мозъчната кора, е еволюционно полезна за избягване на хищници. По този начин свободната воля може да влияе върху вероятността за оцеляване на организма и може да бъде оптимизирана чрез естествен подбор.

 

Свободна воля