Каузална мощ на съзнанието
Еволюцията на човешкото съзнание чрез естествен подбор налага нашите съзнателни преживявания да притежават каузална мощ, за да оказват въздействие върху физическия свят. Всеки опит да се изгради функционална теория на съзнанието в рамките на класическата физика обаче неизбежно води до каузално немощни съзнателни преживявания в пряко противоречие с еволюционната теория. Произходът на тази безизходица се крие в математическите свойства на обикновените диференциални уравнения, използвани в комбинация с предполагаемото функционално генериране на съзнанието от мозъка. За щастие, квантовите стохастични диференциални уравнения позволяват изграждането на теория за връзката съзнание-мозък, която подкрепя каузално мощни съзнателни преживявания.
Термична стабилност на протеинови солитони
Протеиновите α-спирали осигуряват подредена среда, благоприятна за енергиен транспорт. Нелинейното взаимодействие между амид I екситони и фонони води до самозахващане на амид I енергията, генерирайки стабилни солитони при нулева температура. Наличието на термичен шум обаче може да дестабилизира солитона и да разпръсне енергията му. За да оценим термичната стабилност на солитона, ние решихме компютърно системата от стохастични диференциални уравнения, които управляват квантовата динамика на протеиновите солитони при физиологична температура.
Квантови склонности и свободна воля
Способността на съзнателните агенти да правят истински избор измежду бъдещи алтернативи е предпоставка за наличието на морална отговорност. Детерминизмът, който обхваща класическата физика, обаче забранява наличието на свободна воля, подкопава основите на етиката и изключва каквото и да е количествено определяне на личните пристрастия. За да разрешим тази дилема, ние използваме характерния индетерминизъм на квантовата физика и формулираме физично обоснована мярка за количеството свободна воля, проявено от пирамидните невронални мрежи в мозъчната кора.
Изчислителен капацитет на пирамидни неврони
Електрическите дейности на пирамидните неврони в мозъчната кора се поддържат от структурно стабилни, морфологично комплексни аксонално-дендритни дървета. Анатомичните разлики между аксоните и дендритите по отношение на тяхната дължина или калибър отразяват съответните функционални специализации, съответно за приемане или предаване на неврална информация. За оценка на изчислителната способност на пирамидните неврони в мозъчната кора, различните морфометрични мерки на техните аксони и дендрити трябва да бъдат точно определени количествено чрез дигитални реконструкции.